Така ме нарече на шега съпругата ми още преди години, когато започнах да изработвам първите "дървенийки" у дома. А ако не бяха децата ми, едва ли щях да знам как да направя тази страничка и да ви ги покажа и на вас. Светът се движи с невероятна скорост напред, а аз продължавам да намирам огромно удоволствие в моето неостаряващо хоби.
Сега, когато вече съм пенсионер, имам достатъчно време за моя струг. В малката ми работилничка няма място за повече от един човек, но в нея прекарвам часове наред без да усещам времето. Чак когато държа в ръцете си поредното оживяло парче дърво, едва тогава съумявам да се откъсна и бързам да занеса новото отроче вкъщи, да се похваля и да го оценят. Семейството, те са моя коректив. А внуците са моя стимул да продължавам да изработвам красиви и полезни неща за дома и трапезата.
Цветан Цветков,
Майстор от Задругата на художествените занаяти,
гр. Русе
